Интервюто на Асен Манасиев с вокалиста на Helloween Анди Дерис, което излъчихме вчера в ефира на Z-Rock:

1. Здравейте, търся  г-н Анди Дерис.

Да, аз съм!

2. Здравей, приятно ми  е да се запознаем, казвам се Асен и се обаждам от София от радио  Z-rock. Как си?

Много добре!

3. С Helloween имахте концерт преди  два дни в Коруна, Испания, как мина той?

Беше страхотно! Времето не беше много хубаво, валеше, но за щастие бяхме в концертна зала и не го усетихме. Ако беше на открито щеше да е катастрoфално..

4. Първо трябва да те попитам за новия ви албум "My God-Given Right", който излезе миналия месец. Как би го описал, как се роди идеята за него и доволнен ли си от резултатите?

Всичко мина безпроблемно, имахме около 30 готови песни, така  че беше лесно да изберем най-доброто от тях. Идеята ни беше този албум да бъде малко по-позитивен и мисля, че се получи. 60 процента от песните в него са много позитивно заредени ,а другите 40 са класическия, мрачен Helloween.

5. Ще  има ли нов албум от групата в бъдеще?

О, със сигурност! В последните 20 години издаваме нов албум на всеки две години, така че не виждам защо трябва да спираме.

6.Тоест можем да очакваме новия албум след около две години?

Ами, да, но може би все още не време да говорим за него, при положение, че  току що сме издали нов...

7.Просто исках да бъда сигурен, че ще продължите напред.

Определно! Докато нашите идоли Judas Priest и Kiss продължават, не виждам причина ние да спираме.

8. През годините си записал 10 албума с Helloween, имаш ли някой любим и защо?

Вероятно най-любим за мен винаги ще бъде “Master of The Rings”. Това беше първият албум, който записах с момчетата и с него са свързани най-скъпите ми спомени. Тогава хората говореха, че с Helloween е свършено щом имат нов вокалист.

9. Кога и как започна да се занимаваш с музика и какви бяха твоите музикални влияния в началото?

Мисля, че първият ми досег с хард рок музиката бяха Sweet през 1977 или 1978 година и веднага след  това открих Kiss. Спомням си, че майка ми беше видяла едно списание, а на корицата му бяха Kiss и тя казваше: „Това е дявола!“. Тогава реших, че това е нещо, което определено трябва да чуя. Така започнах да свиря на китара имитирайки Пол Стенли. За мой късмет, музиката на Kiss никога не е била особено сложна и само с няколко седмици упражнения вече можех да свиря някои техни парчета, без  да съм бил китарен виртуоз. След това стана малко по-сложно, защото реших да се пробвам  да пея песни на Judas Priest, което не е никак лесно. Роб Халфорд  е невероятен певец. Но след  около две години вече свободно пеех парчетата от техния лайв албум „Unleashed in the East“, който до ден днешен обожавам и продължавам да слушам.

10. А тези групи продължават ли да те вдъхновяват?

Да, и най-вероятно това ще продължава да е така. Знаеш за какво говоря, това са младините ми. Свързваш тази музика с най-хубавите моменти, първата целувка например. Винаги когато я слушаш се връщаш назад във времето. Единствената причина да не си пускаш тези песни е ако си имал скапано детство и спомените ти са лоши, но в моя случай не е така...

11. Освен с Helloween, си свирил и с други групи като например Pink Cream 69. Имаш ли любим албум, песен  или може би някои интересни истории от тези ранни години?

О, толкова са много... Спомням си един концерт в Амстердам с Pink Cream 69. Това беше в самото начало на кариерата ни, след шоуто излязохме от концертната зала и тур-бусът ни го нямаше. Всъщност полицията беше арестувала шофьора, защото приличал на наркоман и те помислили, че го е откраднал. Това беше забавно преживяване, тъй като ни отне 7 часа да го изкaраме от ареста и да ни върнат автобуса обратно. Полицаите продължаваха да не ни вярват, че той наистина е наш шофьор, защото решиха, че и ние сме престъпници. Бях много учуден от факта, че ни взеха за криминално проявени само защото бяхме с дълги коси, а по онова време всички в Амстердам употребяваха марихуана и бяха с дълги коси.

12. Работиш ли в момента  по някакъв соло проект извън групата?

Не... всъщност аз винаги имам китара под ръка и си свиря на нея. В Helloween вече има двама китаристи и не ми е позволено и аз да свиря, а тя е моята голяма страст. Това е един прекрасен инструмент и винаги когато имам време свиря и събирам някои идеи. Никога не спирам да пиша музика и когато се върна в групата имам поне по 10-15 готови песни, които показвам на момчетата, но за мен това е  хоби и не си го поставям за цел.

13. А какво обичаш да правиш в свободното си време, освен да свириш на китара и да пишеш музика, разбира се?

Ами най-нормалните неща, да се размотавам, да пия кафе и да се радвам на живота. Много обичам и плажа, там ходя на риболов.

14. Helloween идват отново в София на 30 юни, за първи път от две  2 години насам, какво да очакваме от шоуто този път и какво ви води насам?

Надявам се хората да са в добро настроение. Спомням си когато снимахме концерта за DVD-то         „Live On 3 Continents“, публиката направо полудя. Беше невероятно посрещане! София винаги е била страхотна за нас, много се надявам и ние да сме страхотни за София...

15.Благодаря ти много за отделеното време! Очакваме ви! Може ли направиш анонс за нашето радио?

Разбира се...

Още веднъж ти благодаря! Ще се видим на 30 юни! Всичко хубаво! Чао!