Елена Розберг направи интервю със Зак Уайлд от Black Label Society преди концерта на групата в София на 26 юли. Можете да чуете интервюто на сайта на Z-Rock, както и да прочетете текста тук:

Зак Уайлд: Здрасти!

Елена Розберг: Здравей, Зак. Съжалявам, че те будя толкова рано сутрин, но имаме планирано интервю. Обаждам се от България, казвам се Елена. Удобно ли е да поговорим сега?

Да, разбира се.

Как си?

Страхотно!

Сега си в Испания, нали?

Да, тук сме с групата. Турнето е доста натоварено. Имаме девет концерта за десет дни. Нещо такова. Но концертът снощи беше страхотен.

Поздравления за новия албум на BLS. Албумът звучи като кулминация от соловите ти неща, Pride and Glory, изявите ти с Ози и BLS.

За мен е просто следващият ни албум. Такъв, какъвто се получи, адекватен към момента. Много съм доволен от начина, по който беше миксиран и продуциран. Щастлив съм от това, което се получи.

Супер. Албумът е много добре приет. Той зае водещи места в рок класациите. Имате две нови попълнения в групата. Дарио - на китарата - и Джеф - на барабаните. Как се получава между вас?

Прекрасно се разбираме. Най-хубавото е , че Дарио, освен че е изумителен китарист, свири прекрасно на пиано и пее. Това ни дава възможност да свирим каквото си поискаме. Примерно, на „Angel Of Mercy”, той сяда на пианото, а аз свиря на акустична китара. Дарио е изключителен. Страхотно  е, че е в групата. И Джеф е феноменален.

Последният път беше в България с BLS преди 10 години, като съпорт на Black Sabbath. Помниш ли концерта на стадион Локомотив?

Извинявай, какво казваш- преди 10 години? Сериозно ли.

Да, ако си спомням добре - това беше през 2005-та. Беше страхотно шоу. Какво ще ни свирите този път? Намислили ли сте нещо специално?

Освен, че ще се появим в черно мъжко дантелено бельо, обути в мрежести чорапи и с грим, другото ви е познато. Е, разбира се, кроим и някои специални изненади - група танцуващи мечки на сцената, а аз ще се състезавам на канадска борба с  голяма бяла акула. А след това ще посвирим малко.

Какво ще ни свирите? Ще има песни и от последния албум, предполагам.

Да. Стараем се да включим в сетлиста по малко от всичко. Свирим песни от първия до последния ни албум. Ние имаме само девет албума. Нямаме толкова сериозен проблем при избора на парчета като Rolling Stones. Стремим се сетлистът ни да е разнообразен.

Любопитна съм, какво означава заглавието на новия албум „Catacombs of the black Vatican”

Обяснението е простичко - катакомбите са нашите песни, а мястото, където са записани е моето собствено студио, което се казва Black Vatican. Ей това е!

Трябва да ти призная, че еднакво харесвам тежката, но и по-нежната ти страна като музикант. Говоря за песни като „Angel Of Mercy”, „In This River”, „Scars”, която е от новия албум. Дали Ози, който е страхотен и в романтичните композиции, има някакво влияние върху теб в тази посока?

Да, може да се каже. Ози винаги е бил един от моите най-любими вокалисти. Ако говорим за моята по-лека и лирична страна като музикант, това е свързано и с любовта ми към песните на Елтън Джон, Нийл Янг, Боб Сигър, Allman Brothers. Много харесвам Crowded House – те са невероятни. Обичам и песните на Rolling Stones, такива като „Wild Horses”, например,  или пък композиции като „The Long and winding road” на Beatles. От записите на най-любимата ми банда Led Zeppelin харесвам „Going To California”, толкова колкото и „Black Dog”.

„Angel Of Mercy“е една от фаворитите на нашата публика. Какво те вдъхнови за тази песен?

Тя се роди първо на пианото, а след това я изсвирих на китара. Текстовете на песните ми винаги са били свързани с лични преживявания или с нещата, през които са преминали най-близките ми хора. Аз чета много биографични книги, от които ми идват идеи и вдъхновение. Сред важните теми за мен, като артист, са войната и религията.

Позволи ми да те попитам дали въздържанието от алкохол и наркотици оказа въздействие на твоята креативност и на личния ти живот?

Никога не съм записвал пиян или надрусан. Нямало е голяма драма с пиенето. През деня пием една-две бири, но не е било да свирим в тежко състояние. Пием след работата в студиото, когато прослушваме парчетата. Моят ден започва рано сутрин. Ставам, правя си чаша кафе и сядам на пианото. Разсвирвам се и започвам да работя по различни идеи. Опитвам се да пиша песни. Наскоро установих, че за двата месеца почивка, която си взех, съм написал 28 песни. Въздържанието не промени нищо в моя живот, не повлия и на творческия импулс в мен. С групата никога не сме влизали в студиото пияни.

BLS ще участват на Озфеста в Япония, нали?

О, да. Очаквам го с нетърпение. Отдавна не съм бил в Япония с групата. 

Кажи ни, какво прави кръстникът на твоя син Джес - Ози Озбърн?

Ози ще бъде с китариста Гъс Джи. Предполагам, че форматът на концерта ще бъде - Ози и приятели. Последния път бяхме Гийзър, Слаш и аз на сцената с Ози. Гъс е основният китарист сега. Той е страхотеп пич и приятел, а и феноменален инструменталист. Гъс свири с Шефа от доста години вече. Том Морело също ще дойде. С него сме много близки. Също ще свирим заедно. Ще направим джем с Гъс. Последният път се получи страхотно и много се забавлявахме.

Виждаш ли се в бъдеще отново в студиото или на труне с Ози?

Нищо не се знае. Гъс е основният китарист на Ози сега. Той е супер!

Иначе, отношенията ми с Ози и Шерън са толкова близки, че ако ми се обадят рано сутрин и ме накарат да им донеса мляко и яйца, веднага бих хукнал. Обичам ги! Няма никакво съмнение. Ози е винаги до нас. Винаги, когато имаме нужда.

Много обичаме песента „In This River”. Би ли споделил някакъв спомен за Даймбег?

За нас двамата всеки път, когато бяхме заедно на сцената, беше празник.

Лесно може да се познае кои са някои от твоите герои от имената, с които си кръстил децата си - Хендрикс и Сабат.

Няма съмнение!

Би ли казал кои други музиканти са те вдъхновявали?

Очевидно е, че сред тях е Елтън Джон, Тони Айоми, Black Sabbath и Ози. Със сигурност Джими Пейдж и Led Zeppelin, Frank Marino от  Mahogany Rush, Ал Ди Меола, Джон Маклафлин. Има толкова много китаристи, които обичам. Еди Ван Хелен, Ренди Роудс.

Ими ли интересни млади музиканти?

Да, мисля, че момчетата от Avenge Sevenfold са феноменални. Те си вървят в челото и осветяват пътеката напред. Dragon Force са също страхотни!

Би ли се снимал отново в киното и за телевизионни продукции?

Да, ако се появи нещо- разбира се. Винаги, когато съм го правил, е било страхотно и много съм се забавлявал. С удоволствие бих се включил в нянакъв филмов проект.

Разкажи ни накрая как се роди псевдонимът ти Зак Уайлд? Истинското ти име е Джефри Филип.

О, това е стара история. С жена ми бяхме още гаджета и тя каза, че името Зак е страхотно и ако имаме син, бихме могли така да го кръстим. Аз си го откраднах и започнах да го използвам. Моята фамилия пък е Уайлънд. Ози ми каза веднъж- трябва да ти сменим последното име. Ще измислим нещо- успокои ме той. Една вечер пиехме на бара и на телевизора се появи Ким Уайлд. На замаяна глава решихме да вземем фамилията й. Така се роди идеята да съм Уайлд, но с различен правопис.  Зак Уайлд.

Интересна история.

Хахаха! Ози ми каза - винаги си ми изглеждал като полуидиот, но с това име вече си пълен идиот. Това ще бъде - Зак Уайлд!  Хахахаха

Нямам търпение да те видя отново на българска сцена. Ще кажеш ли нещо за българската публика.

Поздрави за българската част от братството на Black Label Society! Бъдете силни, продължавайте да подкрепяте Black Label. Бъдете благословени! Ще се видим скоро. Очаквам го с нетърпение!