Елена Розберг: Благодаря за времето, което ми отделяте. За мен е чест да разговарям с вас!

Том Джоунс: Благодаря.

Много е романтично, защото тук в България, е почти полунощ.

Да, знам това...

Как се чувствате?

Чувствам се прекрасно. В Лос Анджелис съм. Ние сме 10 часа назад. В момента е 2 без 5 следобед.

Вярно ли е, че вие лично сте настояли да се върнете отново в България за концерт? Защо?

Една от причините е, че предишният ми концерт ми достави огромно удоволствие. Българската публика е прекрасна. За мен е много важна тяхната реакция, до каква степен хората се радват и се забавляват. Миналият път в България беше велико. Шоуто се хареса на всички. Тогава казах и сега отново искам да повторя, че имам голямо желание да се върна. Исках да дойда отново. И щом се появи такава възможност и ме попитаха - искаш ли отново да пееш в България - аз отвърнах - на всяка цена! Намерете място в тур графика ми, организирайте го. Аз имам планирани изяви на различни места по света, но ако има вероятност отново да пея в България- ще го направя с желание. Това е истината.

Разбрах, че имате желание да разгледате нашия град, да отделите време да го разгледате, вярно ли е? Да пристигнете ден по-рано.

Да, стига да имам време. Често не остава време да разгледам градовете, в които пея. Но имам огромно желание. Обожавам архитектурата, обичам да обикалям и да разглеждам, доставя ми удоволствие да слушам оригинална музика. Това искам да направя и у вас. Бих желал да си купя DVD-та с българска музика. Желанието ми е да усетя, колкото е възможно повече от местната култура. Затова наистина се надявам да имам достатъчно време да поразгледам.

Като стана дума за музика, мислите ли, че за да бъдеш добър певец и изпълнител, трябва да си добър слушател?

Да, така смятам. Но всичко трябва да се случва по естествен начин. Аз съм роден 1940-та година по време на Втората Световна война. След войната, през 1945-та, във Великобритания имахме достъп до музика единствено по радио Би Би Си. Слава богу, че те пускаха много и разнообразна музика. Като малко дете бях повлиян от музиката, която слушах по радиото, която беше предимно американска. Отвреме- навреме се чуваше и малко британска музика. Като дете бях впечатлен от госпъл и от блус песните. През 50-те, вече като тийнейджър, обичах да слушам рокендрол. От съвсем ранна възраст съм под вляние на радиото и музиката, която пускаха. Обичах да пея заедно с песните, които вървяха. Моята майка, бог да я прости, казваше, че съм започнал да пея още преди да проходя. Пълзял съм по пода на кухнята и съм тананикал, заедно с радиото. Всъщност, слушам музика и пея откакто се помня.

Много ми харесва последният Ви албум „Spirit In The Room“ с интерпретации на песни на легендарни композитори. Имате ли си любими автори на песни и бихте ли споменали някои от тях?

Да! Точно това направихме в албума „Spirit in the room“ с продуцента Итън Джон. Той ми каза - посочи ми автори, чиято музика обичаш да слушаш и ще прегледаме техни песни, за да изберем. Казах му, че обичам Пол Макартни. Отдавна мечтая да направя песни на Пол Макартни. Когато Пол написа „The Long And Winding Road” първоначално я даде на мен. По това време нямах възможност да я запиша, защото подготвях албум. Оттогава, винаги съм копнял да изпея негово парче. Намерихме песен, която той е направил за един филм и я записахме. Винаги съм харесвал и Том Уейтс. Обичам Ленард Коен. Имам много любими автори на песни. И Боб Дилън, разбира се. Техни песни влязоха в  „Spirit in the room“.

Заглавието на албума ни хрумна от мястото, където работихме - едно село в Уилтшър. Там се намираше звукозаписното студио. То се казва Real World и е собственост на Питър Гейбриъл. Самото място се казва Бокс. Баба ми е от там. Майката на баща ми е родена в това село. То е много малко. Записвахме в една стара воденица, където Питър Гейбриъл е направил своето студио. Казах на екипа си - обзалагам се, че баба ми се е разхождала наоколо, когато е била малка. Веднъж, докато бяхме в студиото, синът ми, Марк, който е и мой мениджър,  ме попита - усещаш ли, че в стаята има дух. Струва ми се, че има нещо тук - каза той. Да - му отвърнах аз - най-вероятно това е духът на баба, която е родена и израснала на това място. Затова нарекохме албума - Дух в стаята, защото имахме усещането, че нещо спиритуално се случва там.

Кажете ми, сър, как поддържате вашата енергия толкова силна? Вие сте като бомба на сцената, като експлозия.

Музика е причината! Аз обожавам да пея. Да скоча на крака и да пея! Правя го и докато съм вкъщи. Когато бях дете, когато ме чуваше да си тананикам и да подсвирквам, майка ми казваше - трябва да си изкарваш хляба с това. Сега, жена ми, като ме чуе да си припявам, подхвъря - явно ти е време да планираш нов концерт. Музиката ме поддържа млад. Мисля, че доста хора, биха потвърдили това и биха казали същото. Музиката те държи млад, особено ако си изпълнител. Ако имаш шанса да пееш или да свириш на някакъв инстурмент. Тя те разтоварва напълно. Освобождава емоциите. Благодаря на Господ, че моят глас е все още мощен и мога да продължавам да го правя. Бог е добър към мен и аз ще пея, докато мога. Обичам музиката, колкото самия живот. За мен- пеенето е като дишане. Нуждая се от него. Така, както се нуждая от вода, от храна и въздух - така имам нужда да правя музика. Това ме поддържа силен и ме кара да продължа, дава ми енергия и поддържа духа и настроението ми.

Вярвате ли в брака?

Дали вярвам в брака? Да, разбира се. Аз се ожених на 16 години. Жена ми току-що беше навършила 16, аз бях почти на 17. И все още сме женени.

Жените по цял свят са влюбени във вас - какво ги привлича? Как мислите, какво е толкова секси и изкусително във вас?

Това е начинът, по който пея. Хората харесват тембъра на гласа ми. И благодаря на Бог, че е така. Когато пееш, ако искрено се вживяваш, ако влагаш чувство, това вълнува хората и им харесва. Заразително е. Това е като гледаш филм - хората харесват различни актьори и точно това е причината. Добрите актьори влагат част от себе си в ролята, която изграждат. При певците, и въобще при музикантите, е по същия начин. Моят талант е да пея. Когато влагам чувство в изпълнението, хората се чувстват по същия начин, като мен. Съпреживяват песента. Всеки път те взимат парченце от душата ми. Мисля, това го доказаха и годините, хората усещат срастта ми. Това привлича хората. Това им харесва.

Вярвам ви. Напълно. А обичате да работите и с други свои колеги. Обожавам някои от дуетите, които сте записвали. Имате ли си любими партньори?

Да, в албума „Reload“, например. Оттам е песента „Mama told me not to come“ със Стереофоникс. Много ми хареса да работя с тях. Те са млади уелски музиканти, които живеят много близо до мястото, където аз съм роден. Беше страхотно да записваме заедно. Направих една песен и с Кардигънс от Швеция. Работих с артисти от различни стилове музика и това много ми допадна. Имах шанса да работя с много по-млади хора. Беше освежаващо преживяване и съвсем различен професионален опит. Тогава за пръв път записвах толкова много дуети. Много ми хареса. Надявам се отново да го направя. В днешно време има толкова добри певци. Мисля, че сега има много повече добри изпълнители, отколкото преди 50, 40 или 30 години. Съвременните млади имат на разположение много повече музика в сравнение с времената, когато аз бях младеж. Мисля,че това е причината - сега има по-добри певци, защото има повече музика. С радост бих пял с някои от тях.

А имате ли някакви конкретни идеи? Бихте ли споменали някои по-интересни имена?

Много зависи от това, с какъв музикален материал работиш. Идеята трябва да дойде от самия млад артист. Обикновено аз не тръгвам да ги търся, по скоро, те, ако имат нещо, идват при мен и споделят идеи. Така стана и със Стереофоникс. Всички идеи за дуети от албума „Reload“ дойдоха от младите музиканти. Аз само дадох знак, че би ми било интересно да работя по подобен проект. Ами, например, наскоро направих две парчета заедно с Джак Уайт.

Наистина ли?

Работихме по две песни заедно. Записахме ги в Нешвил. Направихме кавър на Howlin' Wolf, наречен „Evil", както и на парчето на Франки Лейн „Jezebel”. И това беше страхотно. Така че, харесвам да работя с различни хора, и се надявам, че ще има и други, които биха искали да работят с мен.

На финала, сър, бих искала да ви помоля, да се обърнете с няколко думи към българската публика.

Здравейте, аз съм Том Джоунс. Бих искал да поканя всички българи, или поне колкото е възможно повече, да дойдете на концерта ми на 30-ти октомври.  Много ми хареса миналия път в България и очаквам с нетърпение да дойда отново да пея за вас. Благодаря ви.

Интервюто можете да чуете във фен зоната на сайта.