Вокалистът на Asia Джон Пейн пристигна в София от Лас Вегас, за да запише седем песни за новия - трети поред - студиен албум на д-р Милен Врабевски и Intelligent Music. Той даде интервю пред Елена Розберг, което можете да чуете тук.

Джон Пейн е певец и басист в легендарната група от 1992-а до 2006-а, а от 2007-а е в Asia Featuring John Payne.

Ето и текста на интервюто:

Елена Розберг

Формацията, която записва новия албум на д-р Милен Врабевски, като проект на Intelligent Music, е истинска супергрупа. Какво е да работиш с такива страхотни артисти, като теб самият?

Джон Пейн

 Като се събудя сутрин ми се иска да се ощипя, за да повярвам, че всичко това ми се случва в живота. Радвам се на великолепна кариера. Дори да умра утре, знам , че съм имал хубав живот.  Никога не може да ми стане скучно, когато работя с такива музиканти като Саймън Филипс, китариста Тим Пиърс, Джоузеф Уилямс, който е великолепен певец, както и басиста Нейтън Ийст. За мен е чест да работя с хора като тях, артисти, които са в пика на своята кариера.

В колко песни пееш?

 Записах седем песни.

 Кой е най-успешният момент от твоята страхотна кариера?

Един от най-вълнуващите моменти беше, когато с групата Asia пътувахме до Япония. Седмица преди да започне турнето ни там, всички концерти в големи арени бяха напълно разпродадени. Албумът ни „Aqua” стигна до първото място в класациите на Япония. Това се случи 91-92-ра година. За пръв път пътувах до там и не можех да повярвам, колко различна е културата им. Чувството да имаме номер едно албум в Япония беше невероятно. Беше мечта!

Би ли ни разказал за познанството си с Рони Джеймс Дио? Разкажи ни, как си го спомняш. Семейството на Дио те покани да пееш на неговото погребение.

С Рони Джеймс Дио станахме приятели по време на едно турне.Бяхме заедно на път - ние от Asia, Uriah Heep и Dio. Турнето беше в Скандинавия. Бях срещал Рони няколко пъти преди това, познавах жена му Уенди Дио много добре. По същото време се сприятелих и с Глен Хюз от Deep Purple и басистът на Black Sabbath Гийзър Бътлър. Първата вечер от това турне аз пеех на сцената, а Рони Дио стоеше зад кулисите и ме слушаше. Боже мой, бях супер притеснен и не можех да повярвам , че ме гледа самият Рони Джеймс Дио!  Този човек е мое вдъхновение още от времето на Rainbow! След концерта той дойде при мен в гримьорната и заедно изпихме две бутилки вино. Рони беше прекрасен човек. За съжаление се разболя от рак на стомаха. Имам контакти в здравеопазването и успяхме да го пратим на лечение от фондация Hope, но той беше вече в напреднал стадий на болестта и почина три месеца по-късно. Семейството му организира публична церемония в църквата. На погребението изпях „Rainbow Eyes”. Много красива песен в акомпанимент само на акустична китара. По време на церемонията пяха още Джеф Тейт от Queensryche и Глен Хюз. За мен беше изключителна чест, но ми беше много тежко. Рони лежеше в ковчега зад мен, пред мен беше неговата съпруга. На церемонията присъстваха неговите колеги от Black Sabbath и много други музиканти. Между другото, следващия месец заминавам за  Лос Анджелис, за да участвам в първенство по боулинг, организирано от една от благотворителни фондации на Рони Дио. Той беше много милосърден човек.

Би ли ни разказал за работата ти с Роджър Доутри? Срещата ти с него беше ли важна за твоята кариера?

Много е интересно, че задаваш въпрос тъкмо за Роджър Доутри. Наскоро обсъждахме точно тази тема. Мразя социалните мрежи, но от време-навреме се появявам там, защото професионалните ми ангажименти го изискват. Точно преди дни си говорихме с колеги музиканти за записите на албума, който ме срещна с Доутри – „Under a Raging Moon”. Това е първият албум, който записах с Роджър.  Във фейсбук публикувах статус, адресиран към Доутри: „Благодаря, че помогна да пробия в рок музиката!“. Участието ми в този албум беше първото значимо нещо за мен в професионален план. Записвахме в студиото Rack, заедно с още двама вокалисти. Единият беше Джон Пар, който стана по-късно много успешен певец с групата  St. Elmo's Fire. Този период беше изключително важен етап от моя живот. Тогава, всъщност, започнах да се занимавам сериозно с пеене. В записите на този албум на Роджър Доутри участваха доста бек вокалисти като мен и много инструменталисти.  Точно тогава мениджърът на The Who Бил Кърбишли реши да подпише договор с мен. Това наистина беше много много важен момент за мен.

Последният ти албум с групата Asia featuring Joh Payne е „Recollections: A Tribute to British Prog” (2014). Коментирай избора си на песни и на групи, чиито кавъри правите.

Никога не съм бил човек на кавърите, винаги съм правил оригинални песни, но много ми се искаше да запиша нови версии на песни, които наистина са повлияли моето творчество. Това са основно прогресив рок групи като Genesis, Alan Parsons, Yes- те са оказали огромно влияние върху мен. Реших да направя по-различни варианти на техни парчета. Беше много забавно. Прекарах доста време със самия Алън Парсънс, когато записвахме „Eye In The Sky”. Първо изпратих демо запис на Алън и той ми прати имейл- „Джон, обади ми се!“. Веднага му звъннах. „Тук е Алън Парсънс“- чух по телефона. „Това е една много добра версия на песента“, ми каза той. Аз отвърнах - „Искам песента да звучи още по-въздействащо“. Той каза: „Стой така“.  Разговаряхме на спийкър. Той беше в негото студио, на пианото. Започна да пее: „........Eye In The Sky …..“. По-късно снимахме и клип в Лас Вегас. Алан Парсънс каза, че иска да участва във видеото. Към края на песента ще го видите като бекграунд персонаж, седнал зад пулта. Едно от най-хубавите неща беше, че той много хареса интрото, което написах специално за новата версия на песента и попита, дали може да го използва за лайв изпълненията на неговата група.

Като говорим за артистите, които са ти повлияли най-силно, вълнуваш ли се от излизането на новия албум на Pink Floyd следващия месец? Всъщност, това Fink Floyd ли са или някаква друга версия на групата?

Всичко, в което е намесен Дейвид Гилмор е прекрасно. Навремето съм работил с един музикант от екипа на Pink Floyd - Джо Нешилс. Имаше лодка на Темза, която се ползваше и като студио. Това са артистите, които са оказали огромно влияние върху мен. Обожавам „Dark Side Of The Moon”, обичам работата на Алън Парсън по записите на групата, албумът „Wish You Were Here”, който си купих на плоча моментално като излезе го изтърках от слушане. Любими са ми! Според мен те не могат да сгрешат. Ще бъде невероятен албум!

Какъв човек си - на миналото, на настоящето или на бъдещето?

Аз съм човек на бъдещето и малко на настоящето. Миналото няма значение. Каквото било- било. Винаги съм вярвал, че доброто предстои. Трябва да се бориш, да се опитваш да бъдеш по-добър. Дори на 70-годишна възраст има какво да са научи. Ако спреш да се развиваш, това е денят, в който с теб е свършено. Аз гледам в бъдещето. И това е много важно за мен.

Като заговорихме за бъдещето, какво ти предстои?

Много бих се радвал да се върна отново в България. Обсъждахме с колегите, които участват в третия албум на Intelligent Music, да направим концерт тук следващата година. След дни ще отпътувам за Лас Вегас, където имам шоу. Спектакълът стана най-успешното шоу във Вегас през годината.

Би ли ни разказал нещо повече за него? Ти си създател, автор на сценария, продуцент и режисьор.

 Шоуто се казва „Raiding the Rock Vault". Идеята ми беше да разкажа с музика история на рока от 50-те насам. В спектакъла участват страхотни музиканти - Хауърд Лиис от групата Heart, Дъг Олдридж от Whitesnake, Джей Шелън от ASIA, Пол Шортино от Quiet Riot, Робин Макоули от McAuley Schenker Group. Представете си всички тези легендарни личности, събрани на една сцена! Спектакълът разказва не само историята на рока, но и за еволюцията на радиото и за значението му като медия, която прави рока световен хит. Това е мултимедийно шоу, което показва и документални кадри. Имам идея и за ново шоу. В момента пиша сценария. Надявам се да го поставя на сцената на Лас Вегас през декември 2015-а. Предстои ми и нов албум с ASIA. С групата ще имаме и концерти.

Коя е голямата ти мечта?

Аз сякаш живея в нея. Занимавам се с музика, заобграден от невероятни хора. Всъщност, голямата ми любов са животните. Ако не се занимавах с рок, бих могъл да бъда ветеринар. Имам две екзотични котки. Винаги съм имал и папагали. Бих бил щастлив ако имам възможност да прекарам поне месец в джунглата. Да живея в палатка, сред дивата природа. Да ходя на сафари.

Ако напишеш книга за своя живот, как би я озаглавил?

 Между другото, обмислял съм идеята да напиша книга. Проблемът е, че колкото повече казваш истината, толкова се увеличава опасността да бъдат заведени срещу теб съдебни дела от хората, за които си разказвал. Имам толкова много случки, в които са замесени наркотици и полиция. В английския език има една дума - supposedly – която означава „да предположим, че нещо се е случило“. Тази дума трябва да бъде употребявана непрестанно в повествуванието, ако реша да напиша книга за моя живот. ще озаглавя книгата си точно така- Supposedly.  Всяка глава ще започва с тази дума, за да не ме съдят.