На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. В страната на този ден се отбелязва националният празник на просветата, културата и създаването на българската писменост.

С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

Смята се, че денят, посветен на писмеността, българската просвета и култура, се чества още от XI век, когато се спазва като църковен празник.

Празникът на Кирил и Методий се свързва с текста на химна „Върви, народе възродени“, написан от Стоян Михайловски през 1892 г. Композиторът Панайот Пипков открива това стихотворение през 1901 г. и пише музика за него.

Кирил е създател на глаголическата азбука, чиито две първи букви са „аз“ и „буки“, но учениците на Кирил и Методий създават по-достъпната за изписване азбука, която наричат в чест на своя учител. Така възниква кирилицата, на която пише около 10% от населението на света. Първоначално кирилицата се състои от 38 букви, които отразяват точно особеностите на старобългарския език.