Следващият бокс сет от архивните серии с музика на Дейвид Боуи ще включва неиздавания албум „The Gouster”. Бокс сетът „Who Can I Be Now? (1974 – 1976)” идва след предишното голямо издание „Five Years (1969 – 1973)”, което се появи през миналата година.

„Who Can I Be Now? (1974 – 1976)” се фокусира върху междинния период на Боуи от средата на 70-те, който идва след годините на Ziggy Stardust

Боуи навлиза дълбоко в соул музиката с героя си The Thin White Duke.

„Gouster беше неизвестна за мен дума, но Дейвид знаеше, че това е вид дрес код на афро-американските тийнейджъри от 60-те в Чикаго”, заяви продуцентът Тони Висконти. „В контекста на албума значението на думата беше нагласа, нагласа на гордост и стил. От всички песни, които тогава успяхме да направим, бяхме очаровани и вкарахме в албума тези, които най-добре изразяваха тази нагласа”.

Висконти продължи с думите – „Дейвид имаше дълго увлечение по соул музиката, както и аз. И двамата бяхме фенове на сериала „Soul Train”. Не бяхме „млади, талантливи и черни”, но със сигурност искахме да направим убийствен соул албум, което беше доста откачено, но пионери като The Righteous Brothers го бяха правили преди нас. И така, „The Gouster” започна със скандална, чисто нова, фънк версия на класиката на Дейвид „John, I’m Only Dancing” – сингъл, който той създаде и записа през 1972 година, но този път версията звучеше, сякаш е изсвирена лайв на парти в Харлем и той добави „Again” към заглавието”.

Седемте песни в албума са се получили точно такива, каквито Висконти и Боуи са възнамерявали да бъдат – „четирийсет минути върховен фънк”.

Бокс сетът ще е първо издание от архивите на Дейвид Боуи след смъртта му през януари.